ДГ №32 "Българче"
Детска градина в гр. София, ж.к. Люлин 3

Любопитно

 

 

 

Как да научим децата си да мислят позитивно?

 

„Навсякъде в психологическите книги пишат колко е важно детството, как всичко едва ли не зависи от него. В повечето книги обаче пише как ние, родителите, да не правим и по-малко какво точно да правим, за да отгледаме оптимистични и успяващи деца.”

“Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно.”

Векове след раждането на тази народна мъдрост квантовата физика успява да докаже, че мислите ни се материализират, че мисълта, словото и материята са трите агрегатни състояние на енергията. На каквато честота мислим – на същата честота ще ни се случва мисленето. Как точно да научим децата си на това? Не е толкова сложно.

 

1. Ключът за трайното усвояване на каквото и да било в детството е забавлението. Запомня се по-лесно всичко, което е под формата на игра.

 

2. Вместо да казваш на детето си какво да не прави, казвай му какво да прави. Избягвай формулировките “не пипай”, “не казвай”, “не прави”. Нека изреченията ти са положителни. Подсъзнанието ни има свойството да не чува не-то и се фиксира върху самото действие, независимо дали е забранявано или поощрявано.

 

3. Споделяй успехите си с детето. Показвай му колко е хубаво да се чувстваш доволен. Не послушанието, а подражанието е по-доброто средство за формиране на индивидуалността му. Ако мислиш позитивно и му показваш чудесния резултат от това, почти не е нужно да правиш друго.

 

4. Подскажи на детето си да си повтаря многократно серия от самоутвърждения: аз съм умен, добър, хубав и т.н. (не “аз не съм глупав”) – подсъзнанието пак няма да чуе не-то и ще остане само думата глупав. Не е нужно детето да е убедено в твърденията. Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Само няма да усети как е дошъл моментът, в който то вярва в тези утвърждения.

 

5. Подсещай детето си по-често да мечтае. Мечтите са витамините за нашия мозък. Нека си представя с най-малките детайли реализираната мечта. Все едно тя вече е факт. Нека усети с всичките си сетива (очи, уши, нос, уста, кожа) сбъднатата фантазия и да изрази изпитаната от това емоция. Последната е най-добрият мотив за действия, водещи до постигането й.

 

6. Дай шанс на детето си да твори. Каквото и да е – нека създава свой продукт. Това формира усещане за значимост и вяра в собствените умения и резултатност.

 

7. Участието и положените усилия са също толкова важни, колкото и постигнатите резултати, а понякога – дори повече. Поощрявай детската активност. Дори най-дребната.

 

8. Назовавай положителните му качества – децата не се раждат с готова самооценка. Мислят се за такива, каквито има кажем, че са. Изтъквай всички положителни прояви, дори ги повтаряй, нищо че някои са в миналото. Доброто самочувствие е най-сигурното средство за изкореняване на негативните мисли. Човекът с висока самооценка е добронамерен към другите и възприема и тях като такива. Този – с лоша самооценка – е враждебен към света и чувства и света такъв. Самоувереният човек по-често поема инициатива, рискува, действа, а това са главните фактори на успеха. А грешното действие е винаги било по-добро от греховното действие. Който повече опитва, повече и успява.

 

9. Не очаквай детето ти да е непрекъснато щастливо. Това не е равностойно на позитивно мислене. Добрият родител не предпазва от падане, а пръв превързва рани. Трудностите и болките са хапчето за неговото порастване, а позитивното мислене позволява скъсяване на моментите на болка и мъдрото им използване като поука. Чърчил е казал: “Песимистът вижда трудността при всяка възможност, докато оптимистът вижда възможността във всяка трудност!” Научи детето си да вижда ползата и от неприятните случки.

 

10. Остави детето си само да намира решения. Това вдъхва увереността – рецепта за удовлетворително живеене. Научи го, че няма проблеми, а има само решения на проблемите. При това решения, които в повечето случаи зависят от него. Хвали умението му да се справя само. Колкото повече хвалим едно умение, толкова повече то се развива.

 

11. Не драматизирай прекалено много болестите му. Поведение, което получава като награда повишено внимание, се повтаря. Тогава болестта може да стане средство за несъзнателна или дори съзнателна манипулация, която позитивното мислене изключва.

 

12. Стимулирай детската гъвкавост. Нека детето ти знае, че в различни ситуации печелившите реакции са различни. Понякога дори да отстъпиш, може да бъде печалба.

 

13. Насърчавай го да създава приятелства. В този свят трудно се оцелява без близки, без подкрепата на съмишлениците. Колкото по-добре са уменията му да общува, толкова по-успешен ще е животът. Човекът е устроен така, че всичките му потребности зависят от другите. Нека знае как да контактува с тях.

 

14. Научи го да уважава и приема тялото си. Все пак то е седалище на нашите чувства, емоции и сексуалност. Не бива да ги пренебрегваме, защото те са наш съюзник в търсенето на щастието.

 

15. Обичай детето си! Вярвай в него! По-големи уроци по позитивизъм от любовта и вярата няма. Обичаният човек вярва в качествата си, в щастливото си бъдеще.

 

 Много по-лесно е да отгледаш едно здраво дете, отколкото да лекуваш вече нездравите навици и разрушителни мисловни схеми на един възрастен. Често се тревожим какво ще стане с детето ни утре, а забравяме, че това утре зависи от днес. Ако ги научим да мислят позитивно, им даваме най-голямото наследство – по-ценно от всяко преходно и несигурно материално имане.
Има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си – едното са корени, а другото криле.

 

 

Как да помогнем за по-лесното адаптиране на детето към детската градина?

 

1. Подготовката за раздялата да започва вкъщи. На детето може да му се говори за това, че то отива на детска градина, а родителите – на работа. Трябва предварително да подготвите детето за мисълта за детска градина. Подробно му разкажете за реда в нея, за обстановкат, направете си кратка екскурзия до детската градина. Неизвестното плаши децата. То трябва да е запознато с това, което го очаква. Накарайте го да разбере, че вие ще се чуствате горди, чо то вече е голямо и ходи на детска градина. Не забравяйте, че всички ваши емоции се предават на детето.

 

2. Разкажене на учителите за индивидуалните особености на вашето дете, за неговите навици и умения. Уточнете от каква помощ се нуждае детето ви.

 

3. Използвайте любимата играчка, с която детето говори и се чуства сигурно. Ако детето иска да си вземе играчка, не му забранявайте – това за него е част от дома и с нея то ще се чуства по-комфортно.

 

4. Спокойният родител води до себе си спокойно дете. Желателно е сутрин то да бъде водено от родителя, който е готов да се раздели с него нежно, спокойно, но твърдо и бързо без да протаква момента. Ако детето трудно се разделя с майката, желателно е през първата седмица да го води някой друг.

 

5. Раздялата в детската градина трябва да бъде кратка и насърчаваща детето. Най - добре е родителят сам да помисли за своя ритуал при раздяла. Ритуалът ще направи родителя по - уверен и тази увереност ще се предава и на детето.

 

6. Много важни са емоциите на родителя при раздялата. Колкото по-плах и нерешителен е той, толкова по-тревожно ще бъде детето. Не трябва да се тревожи, когато детето плаче.

 

7. На детето трябва да бъде обяснено след кое съботие от деня ще го вземат. / След като се наобядва или след като се наспи/. Така то няма да е тревожно кога и дали ще го вземат, а ще очаква събитието.

 

8. Не променяйте правилата, които сте въвели при раздяла. Детето има нужда от твърди граници и правила, за да се адаптира бързо. По този начин то се чуства сигурно и спокойно.

 

9. Някои деца се уморяват много от новите впечатления, новите приятели, новите дейности и многото хора. Ако детето се връща измъчено и нервно, това означава, че то не може да свикне с детската градина. В този случай вие трябва да го прибирате по-рано или 1-2 пъти седчично да го оставяте у дома. Проявявайте търпение към капризите на детето – те възникват поради претоварване на неговата нервна система. Не му се карайте – просто превключете вниманието му към нещо по-интересно.

 

10. Постарайте се детето да бъде заобиколено от спокойна обстановка без никакви конфликти. Говорете му ласкаво и нежно, по - често го прегръщайте. Не забравяйте да го хвалите за всичко постигнато. Детето се нуждае от вашата постоянна подкрепа само по този начин детската градина може да се превърне в място, където то ще се чувства комфортно, а това ще ви осигурява необходимото за работота ви спокойствие.

 

 

 

 

Посланието на едно дете

 

Не ме разглезвайте. Знам много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.

Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера какви са границите.

Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно , ако ме убеждавате.

Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.

Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.

Не се “връзвайте” на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи “победи”.

Не се разстройвайте много, когато ви кажа “мразя ви”.Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.

Не вършете нещата вместо мен. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.

Не обръщайте голямо внимание на “лошите ми навици”. Това само ще ме насърчи да продължавам.

Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мене спокойно и насаме.

Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. Слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече.

Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво лошо.

Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър.

Не ми викайте постоянно. Ако го правите, ще се наложи да се правя на глух.

Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога и аз не знам защо съм се държал така.

Не поставяйте твърде много честността ми на изпитание. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.

Не забравяйте , че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля, изтърпявайте ме!

Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.

Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може и да свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.

Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял/а да питам и търся информация от някъде другаде.

Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да бъда като вас.

Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. По-важно е как го прекарваме!

Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост!

Не забравяйте, че не мога без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението.

Отнасяйте се с мене както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се уча от модел , а не от критик.

И още нещо……..АЗ ВИ ОБИЧАМ МНОГО , ОБИЧАЙТЕ МЕ И ВИЕ !